Букурещ съобщи , че взима специални мерки за обезсърчаване на изборния туризъм на изборите за Европейски парламент в неделя. Целта да могат избирателите, живеещи в Румъния, да гласуват в която и да е секция в страната, предаде агенция Франс прес, цитирана от БТА.
Създаден бе "общ план за действие". На силите на реда е възложено да следят и контролират транспортните средства, с които се придвижват евентуални групи граждани с намерението да гласуват няколко пъти в различни избирателни секции, уточни министерството.
Възможността да се гласува в която и да е секция в Румъния бе разрешена само за европейските избори.
На парламентарните избори през 2004 г. местни медии сигнализираха за случаи на коли, превозващи избиратели от село в село, за да гласуват неколкократно, което принуди властите да променят закона.
Над 50 000 полицаи и жандармеристи ще бъдат ангажирани със сигурността по време на изборите, 31 000 от тях ще бъдат натоварени да наблюдават избирателните секции.
четвъртък, 11 юни 2009 г.
Резервациите за почивки през интернет растат
Резервациите за почивки през интернет в България нарастват изключително бързо, макар и все още да са далеч под нивата в Западна Европа, сочат наблюденията на туристическия бранш. Причината затова е като цяло по-малкото използване на онлайн пространството от потребителите, както и липсата на достатъчно добри резервационни системи на хотели и туроператори.
Според проучване на агенцията по туризъм едва 17% от българите резервират почивката си онлайн, макар и по-голям процент да търсят информация в интернет за възможни дестинации и хотели. За сравнение, в Западна Европа над 55% от туристите търсят почивките в онлайн пространството, показа изследване на "Интернешънълс юропиън травъл монитор". В Скандинавия пък половината от туристите резервират онлайн хотели, самолетни и автобусни билети.
Според организации проблемът е и в самия бизнес, който не инвестира достатъчно в интернет. "Все още голяма част от хотелите не са запознати с новите технологии, мога да кажа, че не се и интересуват от тях", коментира председателят на Националния хотелиерски мениджмънт клуб Илиян Иванов. По негови наблюдения добрите онлайн платформи са по-скоро изключение, отколкото правило за туристическия бизнес, макар и през последните години да има малко по-засилен интерес. По този начин се губят чуждестранните туристи, които предпочитат да организират индивидуално своето пътуване.
Според проучване на агенцията по туризъм едва 17% от българите резервират почивката си онлайн, макар и по-голям процент да търсят информация в интернет за възможни дестинации и хотели. За сравнение, в Западна Европа над 55% от туристите търсят почивките в онлайн пространството, показа изследване на "Интернешънълс юропиън травъл монитор". В Скандинавия пък половината от туристите резервират онлайн хотели, самолетни и автобусни билети.
Според организации проблемът е и в самия бизнес, който не инвестира достатъчно в интернет. "Все още голяма част от хотелите не са запознати с новите технологии, мога да кажа, че не се и интересуват от тях", коментира председателят на Националния хотелиерски мениджмънт клуб Илиян Иванов. По негови наблюдения добрите онлайн платформи са по-скоро изключение, отколкото правило за туристическия бизнес, макар и през последните години да има малко по-засилен интерес. По този начин се губят чуждестранните туристи, които предпочитат да организират индивидуално своето пътуване.
неделя, 31 май 2009 г.
Курортите ни отблъскват чужденците
Какво може да превърне България в привлекателна туристическа дестинация? Сривът в туризма може болезнено да засегне българската икономика, която получаваше не лоши постъпления от там. Гледна точка на Бистра Узунова в материал за Дойче веле.
В края на май в България се сещат за морето. Всеки, който има да довършва някакъв строеж по своя риъл истейт, наема багери и бетоновози и ги праща да трещят и рушат. Така се доизгонват и последните германски туристи, пропуснали да се осведомят навреме за странностите на българското гостоприемство.
Онези, които се окажат корави и неалергични към строителен шум и инфраструктурен разгром, обикновено "окапват" на втората дисциплина от туристическите изпитания в България, наречена "оцеляване в условията на НЕП". Новоизлюпените български хотелиери и ресторантьори се сърдят на чужденците, че си купували закуски и напитки от супермаркета, вместо да консумират в заведенията и го отдават на това, че от Запада вече не идели милионери, като едно време, а бедняци.
Строителен терор и езикови символи
Всъщност цените по морето са напълно произволни и без всякаква връзка с предлаганото качество и количество. За обслужване е трудно да се говори, защото то си остава непозната дума. Затова и чуждестранните туристи по морето намаляват от години, а оплакванията им пред големите туроператори от сорта на ТУИ, Некерман и сие не се променят и на йота.
С неотслабващо постоянство българските курорти отблъскват чуждестранните посетители с измислени такси по плажа, лоша инфраструктура, слаба хигиена в заведенията за хранене, липса на любезно обслужване и споменатия вече строителен терор. Към това се добави и бетонирането на плажната ивица, което на места е надминало всякакви разумни размери.
На фона на тези основни проблеми е просто наивно да се мисли, че само с реклама в чужбина България може да привлече нови туристи. Наскоро председателката на Държавната агенция по туризъм Анелия Крушкова призова да се търсят "онези няколко картини, които биха направили България популярна и биха изградили имиджа й на добра туристическа дестинация".
Най-добре е тези картини да си ги търсят от българските пи-ар агенции, защото ако се допитат до чужденци, може вместо "Мадарският конник" или "Българската роза" отново напред да излезе един от най-лесно разпознаваемите езикови символи на българския манталитет - "ей сега". Не че е грешно да се дават пари за реклама в чужбина, но ако слабостите в България не се променят, идването на новите туристи ще им е за първо и последно.
Турски клекала и обслужване "ей сега"
Признаци за някаква промяна засега поне не се забелязват. Съпротивата срещу въвеждането на стандарти и сертификати за качество на хотелите и ресторантите се натъкват на силна съпротива. Собственик и шеф на регионална хотелиерска и ресторантьорска асоциация в България без притеснение казва, че се отказал от въвеждането на допълнителните стандарти за качество, защото му били прекалено скъпи и все го проверявали.
Едва ли ще се сбъднат и бойките уверения на председателя на Комисията за защита на конкуренцията Дамян Лазаров, че всички туристически обекти без сертификат за категоризация ще бъдат затваряни. С други думи - и тази година морето както за чужденци, така и за българи ще си остане токсично. А не си ли оправим нещата в собствения двор, и милиони за реклама да се хвърлят, навън пак ще ни асоциират с "турските клекала" и с обслужването "ей сега". Блиц
В края на май в България се сещат за морето. Всеки, който има да довършва някакъв строеж по своя риъл истейт, наема багери и бетоновози и ги праща да трещят и рушат. Така се доизгонват и последните германски туристи, пропуснали да се осведомят навреме за странностите на българското гостоприемство.
Онези, които се окажат корави и неалергични към строителен шум и инфраструктурен разгром, обикновено "окапват" на втората дисциплина от туристическите изпитания в България, наречена "оцеляване в условията на НЕП". Новоизлюпените български хотелиери и ресторантьори се сърдят на чужденците, че си купували закуски и напитки от супермаркета, вместо да консумират в заведенията и го отдават на това, че от Запада вече не идели милионери, като едно време, а бедняци.
Строителен терор и езикови символи
Всъщност цените по морето са напълно произволни и без всякаква връзка с предлаганото качество и количество. За обслужване е трудно да се говори, защото то си остава непозната дума. Затова и чуждестранните туристи по морето намаляват от години, а оплакванията им пред големите туроператори от сорта на ТУИ, Некерман и сие не се променят и на йота.
С неотслабващо постоянство българските курорти отблъскват чуждестранните посетители с измислени такси по плажа, лоша инфраструктура, слаба хигиена в заведенията за хранене, липса на любезно обслужване и споменатия вече строителен терор. Към това се добави и бетонирането на плажната ивица, което на места е надминало всякакви разумни размери.
На фона на тези основни проблеми е просто наивно да се мисли, че само с реклама в чужбина България може да привлече нови туристи. Наскоро председателката на Държавната агенция по туризъм Анелия Крушкова призова да се търсят "онези няколко картини, които биха направили България популярна и биха изградили имиджа й на добра туристическа дестинация".
Най-добре е тези картини да си ги търсят от българските пи-ар агенции, защото ако се допитат до чужденци, може вместо "Мадарският конник" или "Българската роза" отново напред да излезе един от най-лесно разпознаваемите езикови символи на българския манталитет - "ей сега". Не че е грешно да се дават пари за реклама в чужбина, но ако слабостите в България не се променят, идването на новите туристи ще им е за първо и последно.
Турски клекала и обслужване "ей сега"
Признаци за някаква промяна засега поне не се забелязват. Съпротивата срещу въвеждането на стандарти и сертификати за качество на хотелите и ресторантите се натъкват на силна съпротива. Собственик и шеф на регионална хотелиерска и ресторантьорска асоциация в България без притеснение казва, че се отказал от въвеждането на допълнителните стандарти за качество, защото му били прекалено скъпи и все го проверявали.
Едва ли ще се сбъднат и бойките уверения на председателя на Комисията за защита на конкуренцията Дамян Лазаров, че всички туристически обекти без сертификат за категоризация ще бъдат затваряни. С други думи - и тази година морето както за чужденци, така и за българи ще си остане токсично. А не си ли оправим нещата в собствения двор, и милиони за реклама да се хвърлят, навън пак ще ни асоциират с "турските клекала" и с обслужването "ей сега". Блиц
Несебър - дестинация за италианци
По инициатива на Община Несебър се проведе работна среща между представители на италианските организация Cral и The Black Sea Italian Desk и представители на местния туристически бизнес.
Инициативата е част от международния проект „CECILY”, който община Несебър изпълнява в партньорство с Област Тоскана, НПО Есприт, Агенцията за социално подпомагане и Община Банска Бистрица.
Италианските организации са специализирана в промотиране на туристически дестинации и презентиране на туроператорски фирми в различни държави.
Идеята на гостите бе Община Несебър да бъде представена и рекламирана на италианските партньори и съответната целева група, която те представляват, като дестинация с чудесни плажове и чисто море в едно с уникално културно наследство, екзотична кухня и специфичен фолклор.
На тези особености трябва да се фокусира според тях при представянето на нашата община на италианския пазар.Обсъдени бяха възможностите за включване на Несебър и предложенията на местните туроператорски фирми в мрежата от фирми , които те представят.
Две са основните опорни точки според гостите, на които трябва да се облегнем, за да се превърне Община Несебър в желано място за почивка и туризъм на италианския пазар - Несебър-Черно море и Несебър-ЮНЕСКО.
Съвкупност от морски туризъм, история, култура, изкуство, археология и гастрономия в туристическите пакети на местните туроператори ще привлекат туристите от Италия у нас.
В тази връзка община Несебър планира различни съвместни инициативи, които ще стартират вероятно през месец септември . Обсъдени бяха няколко стъпки –среща на място на местни туроператори с италиански партньори, посещение на журналисти от Италия, които да представят дестинацията на италианските потребители.
Инициативата е част от международния проект „CECILY”, който община Несебър изпълнява в партньорство с Област Тоскана, НПО Есприт, Агенцията за социално подпомагане и Община Банска Бистрица.
Италианските организации са специализирана в промотиране на туристически дестинации и презентиране на туроператорски фирми в различни държави.
Идеята на гостите бе Община Несебър да бъде представена и рекламирана на италианските партньори и съответната целева група, която те представляват, като дестинация с чудесни плажове и чисто море в едно с уникално културно наследство, екзотична кухня и специфичен фолклор.
На тези особености трябва да се фокусира според тях при представянето на нашата община на италианския пазар.Обсъдени бяха възможностите за включване на Несебър и предложенията на местните туроператорски фирми в мрежата от фирми , които те представят.
Две са основните опорни точки според гостите, на които трябва да се облегнем, за да се превърне Община Несебър в желано място за почивка и туризъм на италианския пазар - Несебър-Черно море и Несебър-ЮНЕСКО.
Съвкупност от морски туризъм, история, култура, изкуство, археология и гастрономия в туристическите пакети на местните туроператори ще привлекат туристите от Италия у нас.
В тази връзка община Несебър планира различни съвместни инициативи, които ще стартират вероятно през месец септември . Обсъдени бяха няколко стъпки –среща на място на местни туроператори с италиански партньори, посещение на журналисти от Италия, които да представят дестинацията на италианските потребители.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
