Какво може да превърне България в привлекателна туристическа дестинация? Сривът в туризма може болезнено да засегне българската икономика, която получаваше не лоши постъпления от там. Гледна точка на Бистра Узунова в материал за Дойче веле.
В края на май в България се сещат за морето. Всеки, който има да довършва някакъв строеж по своя риъл истейт, наема багери и бетоновози и ги праща да трещят и рушат. Така се доизгонват и последните германски туристи, пропуснали да се осведомят навреме за странностите на българското гостоприемство.
Онези, които се окажат корави и неалергични към строителен шум и инфраструктурен разгром, обикновено "окапват" на втората дисциплина от туристическите изпитания в България, наречена "оцеляване в условията на НЕП". Новоизлюпените български хотелиери и ресторантьори се сърдят на чужденците, че си купували закуски и напитки от супермаркета, вместо да консумират в заведенията и го отдават на това, че от Запада вече не идели милионери, като едно време, а бедняци.
Строителен терор и езикови символи
Всъщност цените по морето са напълно произволни и без всякаква връзка с предлаганото качество и количество. За обслужване е трудно да се говори, защото то си остава непозната дума. Затова и чуждестранните туристи по морето намаляват от години, а оплакванията им пред големите туроператори от сорта на ТУИ, Некерман и сие не се променят и на йота.
С неотслабващо постоянство българските курорти отблъскват чуждестранните посетители с измислени такси по плажа, лоша инфраструктура, слаба хигиена в заведенията за хранене, липса на любезно обслужване и споменатия вече строителен терор. Към това се добави и бетонирането на плажната ивица, което на места е надминало всякакви разумни размери.
На фона на тези основни проблеми е просто наивно да се мисли, че само с реклама в чужбина България може да привлече нови туристи. Наскоро председателката на Държавната агенция по туризъм Анелия Крушкова призова да се търсят "онези няколко картини, които биха направили България популярна и биха изградили имиджа й на добра туристическа дестинация".
Най-добре е тези картини да си ги търсят от българските пи-ар агенции, защото ако се допитат до чужденци, може вместо "Мадарският конник" или "Българската роза" отново напред да излезе един от най-лесно разпознаваемите езикови символи на българския манталитет - "ей сега". Не че е грешно да се дават пари за реклама в чужбина, но ако слабостите в България не се променят, идването на новите туристи ще им е за първо и последно.
Турски клекала и обслужване "ей сега"
Признаци за някаква промяна засега поне не се забелязват. Съпротивата срещу въвеждането на стандарти и сертификати за качество на хотелите и ресторантите се натъкват на силна съпротива. Собственик и шеф на регионална хотелиерска и ресторантьорска асоциация в България без притеснение казва, че се отказал от въвеждането на допълнителните стандарти за качество, защото му били прекалено скъпи и все го проверявали.
Едва ли ще се сбъднат и бойките уверения на председателя на Комисията за защита на конкуренцията Дамян Лазаров, че всички туристически обекти без сертификат за категоризация ще бъдат затваряни. С други думи - и тази година морето както за чужденци, така и за българи ще си остане токсично. А не си ли оправим нещата в собствения двор, и милиони за реклама да се хвърлят, навън пак ще ни асоциират с "турските клекала" и с обслужването "ей сега". Блиц
неделя, 31 май 2009 г.
Несебър - дестинация за италианци
По инициатива на Община Несебър се проведе работна среща между представители на италианските организация Cral и The Black Sea Italian Desk и представители на местния туристически бизнес.
Инициативата е част от международния проект „CECILY”, който община Несебър изпълнява в партньорство с Област Тоскана, НПО Есприт, Агенцията за социално подпомагане и Община Банска Бистрица.
Италианските организации са специализирана в промотиране на туристически дестинации и презентиране на туроператорски фирми в различни държави.
Идеята на гостите бе Община Несебър да бъде представена и рекламирана на италианските партньори и съответната целева група, която те представляват, като дестинация с чудесни плажове и чисто море в едно с уникално културно наследство, екзотична кухня и специфичен фолклор.
На тези особености трябва да се фокусира според тях при представянето на нашата община на италианския пазар.Обсъдени бяха възможностите за включване на Несебър и предложенията на местните туроператорски фирми в мрежата от фирми , които те представят.
Две са основните опорни точки според гостите, на които трябва да се облегнем, за да се превърне Община Несебър в желано място за почивка и туризъм на италианския пазар - Несебър-Черно море и Несебър-ЮНЕСКО.
Съвкупност от морски туризъм, история, култура, изкуство, археология и гастрономия в туристическите пакети на местните туроператори ще привлекат туристите от Италия у нас.
В тази връзка община Несебър планира различни съвместни инициативи, които ще стартират вероятно през месец септември . Обсъдени бяха няколко стъпки –среща на място на местни туроператори с италиански партньори, посещение на журналисти от Италия, които да представят дестинацията на италианските потребители.
Инициативата е част от международния проект „CECILY”, който община Несебър изпълнява в партньорство с Област Тоскана, НПО Есприт, Агенцията за социално подпомагане и Община Банска Бистрица.
Италианските организации са специализирана в промотиране на туристически дестинации и презентиране на туроператорски фирми в различни държави.
Идеята на гостите бе Община Несебър да бъде представена и рекламирана на италианските партньори и съответната целева група, която те представляват, като дестинация с чудесни плажове и чисто море в едно с уникално културно наследство, екзотична кухня и специфичен фолклор.
На тези особености трябва да се фокусира според тях при представянето на нашата община на италианския пазар.Обсъдени бяха възможностите за включване на Несебър и предложенията на местните туроператорски фирми в мрежата от фирми , които те представят.
Две са основните опорни точки според гостите, на които трябва да се облегнем, за да се превърне Община Несебър в желано място за почивка и туризъм на италианския пазар - Несебър-Черно море и Несебър-ЮНЕСКО.
Съвкупност от морски туризъм, история, култура, изкуство, археология и гастрономия в туристическите пакети на местните туроператори ще привлекат туристите от Италия у нас.
В тази връзка община Несебър планира различни съвместни инициативи, които ще стартират вероятно през месец септември . Обсъдени бяха няколко стъпки –среща на място на местни туроператори с италиански партньори, посещение на журналисти от Италия, които да представят дестинацията на италианските потребители.
Винен Туризъм - Българското Вино
На лондонския панаир на виното експерти оцениха високо продукцията на българските изби, но посочиха, че им предстои дълъг път, докато се наложат трайно на пазара. Защо българското вино още не залива щандовете в чужбина?
Българското вино става все по-добро, споделя Кярълайн Гилби, водещ британски експерт по източноевропейски вина. Тя направи и няколко специални презентации на български марки вина на тазгодишния Лондонски международен панаир, смятан за един от най-престижните в света, предаде Дойче веле.
„Има огромно подобрение, особено през последните пет години. Българските изби инвестираха в нови лозя и разбраха колко важно е да се грижат за качеството на плода. В миналото имаше погрешно разбиране, че вино става от всяко грозде, но нещата се промениха. Сега наистина смятам, че има много добри български вина”, отбелязва Кярълайн Гилби.
Необходима е по-агресивна реклама
Някои от най-качествените бяха изложени на българския щанд на изложението, на който бяха представени 13 фирми. Сред тях са добре познатите имена „Домейн Бояр” и производителят на мавруд „Винзавод”-Асеновград, но и по-нови изби като „Логодаж” и „Тера Тангра”, които направиха впечатление на експертите още на миналогодишния лондонски панаир. За съжаление обаче новината за това, че българското вино е станало по-добро, още не е стигнала до британския потребител, заяви пред Дойче Веле Кярълайн Гилби:
„Нито един британски търговец не ходи на панаира на виното в България през февруари. Много от търговците в Обединеното кралство просто не знаят за настъпилите промени. Според мен българските фирми трябва да убедят купувачите, че вече могат да поддържат постоянно нивото на качеството, с което навремето бяха известни българските вина. България трябва просто стъпка по стъпка да покаже какво прави, да демонстрира какви са промените и да започне отново да гради връзки и доверие”, изтъква британският експерт. Това е съвет, който напълно се споделя от българските компании. Маргарита Левиева участва в лондонския панаир като представител на Националната лозаро-винарска камара:
Кризата удари и този бранш
„Общото мнение на производителите е, че българското вино има нужда от изграждане на нов имидж чрез по-силна и агресивна реклама и по-близък контакт с консуматорите. Може би и от по-тесни връзки с другите видове организации, които се занимават с вино, като тези на ресторантьорите и хотелиерите.
Другият момент е развитието на винарски туризъм, който сега набира скорост в България. Това е много важно за промоцията на българските вина, защото човек, който е имал приятно прекарване в България, придружено с качествено вино, при всички положения ще поиска да се върне към това вино и в собствената си страна”, казва Маргарита Левиева.
Тя добавя, че за утвърждаването на българските вина в чужбина е необходимо и още нещо: „Винарството също трябва да стане приоритет на държавата, защото това е един от силните браншове. Доста нови винарски изби се направиха, както и нови лозови насаждения. Има ръст, има напредък и е логично всеки да очаква държавата да го подкрепи повече. Разбира се, според възможностите на държавата, защото в момента знаем каква е ситуацията и колко е трудно за всички”, казва представителката на Националната лозаро-винарска камара.
За съжаление положението е такова не само в България. На лондонския международен панаир беше разпространено проучване, което показва, че световната криза сериозно е засегнала и този сектор. Една трета от шефовете на фирми в британската винарска индустрия са песимистично настроени за следващите 12 месеца. Лоша вест, която може да неутрализира доброто представяне на българските вина на тазгодишното лондонско изложение.Винен туризъм в България
Българското вино става все по-добро, споделя Кярълайн Гилби, водещ британски експерт по източноевропейски вина. Тя направи и няколко специални презентации на български марки вина на тазгодишния Лондонски международен панаир, смятан за един от най-престижните в света, предаде Дойче веле.
„Има огромно подобрение, особено през последните пет години. Българските изби инвестираха в нови лозя и разбраха колко важно е да се грижат за качеството на плода. В миналото имаше погрешно разбиране, че вино става от всяко грозде, но нещата се промениха. Сега наистина смятам, че има много добри български вина”, отбелязва Кярълайн Гилби.
Необходима е по-агресивна реклама
Някои от най-качествените бяха изложени на българския щанд на изложението, на който бяха представени 13 фирми. Сред тях са добре познатите имена „Домейн Бояр” и производителят на мавруд „Винзавод”-Асеновград, но и по-нови изби като „Логодаж” и „Тера Тангра”, които направиха впечатление на експертите още на миналогодишния лондонски панаир. За съжаление обаче новината за това, че българското вино е станало по-добро, още не е стигнала до британския потребител, заяви пред Дойче Веле Кярълайн Гилби:
„Нито един британски търговец не ходи на панаира на виното в България през февруари. Много от търговците в Обединеното кралство просто не знаят за настъпилите промени. Според мен българските фирми трябва да убедят купувачите, че вече могат да поддържат постоянно нивото на качеството, с което навремето бяха известни българските вина. България трябва просто стъпка по стъпка да покаже какво прави, да демонстрира какви са промените и да започне отново да гради връзки и доверие”, изтъква британският експерт. Това е съвет, който напълно се споделя от българските компании. Маргарита Левиева участва в лондонския панаир като представител на Националната лозаро-винарска камара:
Кризата удари и този бранш
„Общото мнение на производителите е, че българското вино има нужда от изграждане на нов имидж чрез по-силна и агресивна реклама и по-близък контакт с консуматорите. Може би и от по-тесни връзки с другите видове организации, които се занимават с вино, като тези на ресторантьорите и хотелиерите.
Другият момент е развитието на винарски туризъм, който сега набира скорост в България. Това е много важно за промоцията на българските вина, защото човек, който е имал приятно прекарване в България, придружено с качествено вино, при всички положения ще поиска да се върне към това вино и в собствената си страна”, казва Маргарита Левиева.
Тя добавя, че за утвърждаването на българските вина в чужбина е необходимо и още нещо: „Винарството също трябва да стане приоритет на държавата, защото това е един от силните браншове. Доста нови винарски изби се направиха, както и нови лозови насаждения. Има ръст, има напредък и е логично всеки да очаква държавата да го подкрепи повече. Разбира се, според възможностите на държавата, защото в момента знаем каква е ситуацията и колко е трудно за всички”, казва представителката на Националната лозаро-винарска камара.
За съжаление положението е такова не само в България. На лондонския международен панаир беше разпространено проучване, което показва, че световната криза сериозно е засегнала и този сектор. Една трета от шефовете на фирми в британската винарска индустрия са песимистично настроени за следващите 12 месеца. Лоша вест, която може да неутрализира доброто представяне на българските вина на тазгодишното лондонско изложение.Винен туризъм в България
Абонамент за:
Публикации (Atom)
